тъпотà, мн. няма, ж. Качество на тъп (в 5 знач.); тъпоумие. Цялото ѝ същество бе потиснато от тъпота, от убийствена умора на духа, от върховно безразличие към всичко. Дим. Димов. От баща си Панчо беше наследил умствена тъпота и покорство. Влайков.