търкàлям, -яш, несв.; търколя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Движа нещо, като го обръщам, въртя по някаква повърхност. Понякога се чуваше шум, като че някой търкаля навън празни бъчви. Ем. Станев. Буйната река търкаля камъни надолу, бие се с канарите, подрива бреговете. А. Каралийчев. 2. Събарям, бутам, катурвам нещо. Дядо Ройо изкара с дървена лъжица сварените картофи от менчето и ги търколи на тревата. А. Каралийчев. По невнимание бутна чашата и я търколи на земята. търкалям се, търколя се страд.
|