търкаля̀ст, -а, -о, прил. Диал. Кръгъл. Утринното лятно слънце изскокна високо над Стара планина. Потоци от зари минуваха през търкалястите прозорци на черквата. Вазов. Изкара от джоба си едно търкалясто огледалце, огледа се. А. Каралийчев. Търкаляста кутия.
|