тъ̀ркам, -аш, несв., прех. 1. Движа нещо в разни посоки по някаква повърхност и натискам; трия. Разкопчаха дрехите му, търкаха го със сняг и не без мъка го свестиха. Йовков. Пусна тоягата си и захвана силно да си търка ръцете, за да ги стопли. Вазов. Той беше задрямал наблизо, става и търка очите си с ръка. Йовков. 2. Трия, жуля повърхността на нещо, за да го измия, изчистя. Тая паница няма защо да я търкам, само ще я изплакна. Г. Караславов. Дъски търка, джамове, мие по цял ден, като да чака сватове да ѝ дойдат. Дим. Талев. търкам се страд.
|