|
търпèние, мн. няма, ср. 1. Способност да се понася нещо, да се търпи безропотно. Аз се изморих да чакам, загубих търпение, но не смеех да се отдалеча от дола. Ем. Станев. Търпението ми се изчерпи. Всяко търпение има граници. 2. Способност да се чака, изчаква дълго и спокойно; постоянство, настойчивост, упоритост. Така с необикновено търпение и упорит труд даскал Стефан успява да изпита и поправи всичките си ученици. Д. Немиров. С търпение всичко се постига. Погов. Нямам търпение. □ Волско (биволско) търпение — голямо безропотно търпение. Изкарвам някого из търпение (разг.) — карам някого да изгуби търпение, изчерпвам търпението на някого.
|