търпѝмост, -ттà, мн. няма, ж. 1. Проява на търпение, снизходителност към нечии грешки или лоши прояви. Майката прояви голяма търпимост към слабостите на сина си. 2. Книж. Зачитане правата и свободите на другите, обикн. от страна на властите; толерантност. Политическа търпимост. Религиозна търпимост.
|