|
тъ̀ртвам, -аш, несв.; тъ̀ртя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Разг. 1. Спускам се (да бягам); хуквам. Заекът търти из снега. Ем. Станев. Другите воловари грабнаха торбите си и също търтиха да бягат. Г. Караславов. 2. Рядко. Повалям, събарям със сила; тръшкам. Върлата треска, която я търти на леглото, доби опасен характер. Вазов. Търтих го на земята. търтвам се, търтя се страд. □ Търтих му един бой (диал.) — набих го хубаво, дръпнах му един бой.
|