тътнèж м. Тъп, силен и продължителен звук, обикн. от гръм, силен удар и др.; бумтене. Нощна пролетна гръмотевица разтърси планината. Тътнежите отекнаха в дълбочината на мрака. А. Каралийчев. Внезапно някакъв ужасен трясък, тътнеж от стотина гръмотевици се чу някъде в тъмнината и околността се раздруса като от земетресение. Елин Пелин.
|