|
тъ̀тря, -еш, мин. св. -ах, несв., прех. 1. Влача с усилие нещо тежко по земята. Той забеляза една малка мравка, която тътрeше едва-едва едно зърно, два пъти по-голямо от нея. К. Константинов. Сетне се изправи и като тътреше краката си по килима, отиде до прозореца и открехна пердето. А. Гуляшки. || Влача нещо с шум. Тътре стола по пода. 2. Разг. Неодобр. Водя някoго насила със себе си или без нужда. Жена му ходеше да го търси по кръчмите, тътреше го в къщи, сърдеше се и го кълнеше люто. Елин Пелин. тътря се страд.
|