|
тъ̀тря се, -еш се, мин. св. -ах се, несв., непрех. 1. Вървя бавно, с усилие; влача се, мъкна се. Отдавна се тътре пак морният пътник / без отдих по прашния път. К. Христов. || Движа се бавно, като се влача. Аз пълзя бавно като охлюв, като ранен звяр, който се тътре към леговището си. Л. Стоянов. Човекът вървеше бавно, прегърбен под тежестта на голям наръч пръти и вършини, чиито сухи върхари се тътреха по земята. Ст. Загорчинов. 2. Разг. Неодобр. Ходя често някъде, без да е необходимо или желано; мъкна се. Той беше гуляйджия и веселяк, ходеше по именни дни у богатите селяни, тътреше се по всички сватби — и когато го калесваха, и когато не го калесваха. Г. Караславов.
|