Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
т
та
тв
те
ти
тк
тл
тм
то
тп
тр
ту
тц
тщ
тъ
тю
тя
тю
тюл
тюлбен
тюлен
тюленов
тюрбан
тюрки
тюркоаз
тюркоазен
тюркски
тюрлия
тюрлюгювеч
тюрма
тютюн
тютюнджийка
тютюнджийски
тютюнджия
тютюнев
тютюнен
тютюница
тютюнище
тютюнопродавец
тютюнопроизводител
тютюнопроизводителен
тютюнопроизводство
тютюноработник
тютюноработничка
тютюнотърговец
тюфлек
тюх
тюхкам
тюхкам се
тюхкане

тюрбàн м. (перс.). 1. Чалма. 2. Вид женска кърпа, която се омотава около главата. Тя също бе омотала главата си с цветен тюрбан. Дим. Димов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.