Речник

тютю̀н м. (тур.). 1. Едногодишно тревисто растение с големи зелени листа, които съдържат никотин. Nicotiana tabacum. Това е прелестно зелено кътче; аз с възхищение хвърлях взор на равната му площ, облечена със зеленина от посевите: тютюн, царевица, ориз. Вазов. Както навсякъде около Места, и тук населението обработва само тютюн, но по-рано е имало богато скотовъдство. Йовков. Отглеждам тютюн. Ориенталски тютюни. 2. Листата на това растение. Нижа тютюн. Суша тютюн. 3. Листата на това растение, изсушени и специално приготвени за пушене. Той седна на земята, извади кожена кесия с тютюн и започна да си прави цигара. Йовков. Извади кутията с нарязания тютюн и напълни лулата. Хар. Русев. Старо вино, стар тютюн и стар приятел са всякога по-добри от новите. Каравелов. Пуша тютюн. Тютюн за лула. Серт тютюн. □ Лула тютюн не струва — няма никаква цена, нищо не струва. Само това искам да ти кажа, че живот без любов нищо не е. Лула тютюн не струва. Елин Пелин.