тютюнджѝйски, -а, -о. Прил. от тютюнджия. Не пушеше и Димко, макар да беше от тютюнджийски край. Дим. Талев. Бащата посегна да се ръкува, но старата тютюнджийска кашлица раздра гърдите му. Г. Караславов.