Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
т
та
тв
те
ти
тк
тл
тм
то
тп
тр
ту
тц
тщ
тъ
тю
тя
тю
тюл
тюлбен
тюлен
тюленов
тюрбан
тюрки
тюркоаз
тюркоазен
тюркски
тюрлия
тюрлюгювеч
тюрма
тютюн
тютюнджийка
тютюнджийски
тютюнджия
тютюнев
тютюнен
тютюница
тютюнище
тютюнопродавец
тютюнопроизводител
тютюнопроизводителен
тютюнопроизводство
тютюноработник
тютюноработничка
тютюнотърговец
тюфлек
тюх
тюхкам
тюхкам се
тюхкане

тютю̀нев, -а, -о, прил. 1. Който се отнася до тютюн. Вардарски пристъпи и седна отново на мястото си край мангала. Извади тютюневата си кесия, сви си цигара. Дим. Талев. Тютюневи листа. Тютюнево семе. Тютюнев склад. Тютюнева кутия. Тютюнева сушилня. 2. Който е от тютюн. Като светулки светнаха запалени цигари, замириса на тютюнев дим. Кр. Григоров.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.