фавн, фàвнът, фàвна, мн. фàвни, фàвна (сл. ч.), м. (лат.). Митол. В староримската митология — бог на полетата, планините, горите и покровител на стадата. И белоноги нимфи в рой / се стекоха да слушат, млади / богини, музи и без брой / фавни и дриади. Вазов.
|