|
файдà ж. (араб.). Разг. 1. Полза, облага, изгода. От много сън файда няма — работата е всичко. Ст. Чилингиров. Ха да ставаме. От седенето няма файда. Влайков. 2. Диал. Лихва. Почнаха и пари с файда да дават. Увързаха сиромашията. Ц. Церковски. Всички имаме да даваме, а той всяка година файдата си взема и никак не прощава. П. Спасов.
|