|
факѝр м. (араб.). 1. Индийски аскет, който може да върши странни наглед неща. Колко много приличаше той в този момент на факир, пренесен в съзерцание и ясновидство! М. Кремен. Като факир / засвири флейтата на любовта / и усмири / отровните змии на мисълта / и угризенията, / и ги превърна на венци от цвете, / изплетени / пред твоите нозе. Багряна. 2. Особено ловък фокусник. 3. Прен. Разг. Необикновено сръчен и ловък човек. Той е факир в готвенето.
|