|
факт, фàктът, фàкта, мн. фàкти, фàкта (сл. ч.), м. (лат.). 1. Станало, действително събитие или явление. Народното предание разказва само факта без никакво пояснение. Вазов. Това беше неговият дневник Тук записваше всички случки и факти от семейния и обществен живот, които му се струваха важни. Г. Караславов. 2. Доказателство. Той е един опасен противник. За него имам факти и документи в чантата си. А. Каралийчев. 3. Истинско положение, действителност. Каква доза от истина има в това предание, не се знае, но факт е, че риба не съществува в това езеро. Вазов. || Обстоятелство, положение. Заслужава да се отбележи и тоя факт, че между учителите в гръцките училища отрано още е имало и славяни. Б. Пенев. Самият факт, че търси при тебе работа, е вече крайно съмнителен. П. Вежинов.
|