|
фàлага ж. (араб.). Остар. Уред за наказание, с който са стягали краката при бой с пръчка, употребяван в българските училища преди Освобождението. Най-жестоко беше „фалагата“: поваляха ученика двама здравеняци, дигаха му босите крака, събираха ги и подлагаха ходилото им на учителската пръчка. Вазов. Той никога не прибягваше до фалагата. Боят не може да накара хората да учат. Д. Немиров.
|