|
фалѝт м. (фр.). 1. Изпадане в невъзможност да се изплатят направени задължения; банкрут. Той после станал личен търговец в Цариград, но пропаднал до фалит по стечението на злополучни обстоятелства. Вазов. Първата му голяма сделка свърша с фалит, който опропасти една банка с влогове на дребни спестители. Дим. Димов. 2. Прен. Проваляне, пропадане, крах, катастрофа. Политически фалит.
|