|
фалцèт м. (итал.). Муз. 1. При пеене — много висок звук на мъжки глас, който изисква особен начин на изпълнение, а също и начин на такова пеене. Ораторът продължава с тънкия си пеещ глас, приличен на фалцет. Л. Стоянов. На репетициите пееше фалцет, за да не изтощава гласа си. 2. Разг. Прен. Много висок и остър мъжки глас.
|