|
фалшѝв, -а, -о, прил. (лат.). 1. Който не съответства на истината, на действителността; лъжлив, неистински, подправен. Обърках го, пратих му една фалшива телеграма, че уж цените падат. Йовков. Имаше фалшиви документи, с които не веднъж се беше отървавал. Ем. Станев. Фалшив паспорт. Фалшиви пари. || Изкуствен, неестествен. Фалшив брилянт. 2. Който е неискрен, лицемерен, неестествен. Другари нежни са много редки. / Рояк ще срещнеш фалшиви, груби. Вазов. Усмивката му излезе някак престорена и фалшива — усмивка, от която капе скръб и отчаяние. Смирненски. Фалшив патос. 3. При пеене или свирене на инструмент — който звучи невярно, неточно; неверен. Седим са така и по едно време флейтата задразни ухото ми с няколко фалшиви ноти. Ал. Константинов. Той се изчерви, подхвана песента, но гласът излизаше несигурен, фалшив. А. Гуляшки.
|