фанàра ж. (румън.). Диал. Пара. Велчо пристъпи до огъня, надвеси се над олющеното гърне и фанара от закипялото мляко изби челото му. П. Ю. Тодоров. Ще умориш конете бе, виж каква фанара се дига от тях. Йовков.