|
фанариòт и фанариòтин, обикн. мн. фанариòти, м. (гр.). Истор. Влиятелни гърци от цариградския квартал Фенер, които са пречели фанатично на националното възраждане на българския народ през XIX век. Преспанските общинари и Лазар Глаушев между тях знаеха, че борбата с фанариотите тъкмо сега бе навлязла в решителна фаза. Дим. Талев. Патриархът и неговите служители фанариоти с всевъзможни средства са се домогвали да премахнат славянското богослужение. Б. Пенев. Тоя фанариотин, архимандритът, не е дошъл за добро в Преспа. Дим. Талев.
|