фанатѝчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. На когото е присъщ фанатизъм. Фанатичен родолюбец, той всецяло бе се предал на дълга си. Вазов. 2. Който е породен от фанатизъм; непримирим. Фанатична омраза. Фанатично постоянство.