|
фантазѝрам, -аш, несв., прех. и непрех. Представям си мислено нещо, обикн. хубаво, което не съществува; въобразявам си, мечтая. Той пак почна да фантазира за бъдещето, пак си я представи в разцвета на двадесетте ѝ години, образована и прекрасна в блясъка на този свят, който сега я бе смазал. Дим. Димов. Обичаше да фантазира и понякога разказваше чужди приключения като свои. П. Славински.
|