|
фантастѝчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е плод на фантазията; измислен, невероятен, странен. Между войниците сноват най-фантастични слухове за характера на болестта. Л. Стоянов. Особено възбуден и развълнуван беше Веселин — непрекъснато някакви фантастични мисли минаваха през главата му, мяркаха му се престъпници, бандити, диверсанти. П. Вежинов. || Който има чудноват, приказен външен вид. Очертанията на дърветата, отрупани с лиани, вземаха фантастичен вид: сякаш грамадни черни кораби тежко се поклащаха в нощта. Йовков. 2. В който стават чудеса, в който се говори за чудеса; приказен, вълшебен. Там някъде не препуска ли сур елен, не язди ли на него юда Това е някакъв фантастичен мир, изпълнен с разнообразен и стихиен живот. Йовков. Фантастичен роман.
|