|
фàнте, мн. -та, ср. (лат.). 1. Остар. Жарг. Полицай, стражар. В уречения час той наминал към гимназията, пообиколил оттук-оттам и какво да види — две цивилни „фантета“ водят Христофор. А. Гуляшки. 2. Карта за игра с изображение на момче; валет, вале. С какво прибираш книгите?! Това не е фанте, ами поп. Вазов.
|