|
фар, фàрът, фàра, мн. фàрове, фàра (сл. ч.), м. (гр.). 1. Кула на морски бряг или на остров, от която се дават светлинни и други сигнали нощем за ориентиране на корабите; маяк. Далеко на запад в хоризонта появи се червеникаво пламъче, което ту блеснеше, ту гаснеше. То беше фарът на Змийни острови. Вазов. Върху морето пада мрак / и светва фарът от скалата / на калиакренския бряг. Н. Фурнаджиев. || Обр. Надеждо, фар във мрачния живот! / огрявай в мрак и в буря моя ход. Вазов. Какво е учителят? Фар. Народен просветител. Йовков. 2. Лампа с рефлектор на предната част на моторно превозно средство. Тъмнината се прорязва от фаровете на автомобилите. Н. Фурнаджиев. По шосето мина с бучение тежък камион и само за един къс миг блеснаха в далечината фаровете му. П. Вежинов.
|