|
фарисèй, -èят, -èя, мн. -èи, м. (стевр.). 1. Истор. Рел. У старите евреи — представител на религиозно-политическа групировка, който защитавал интересите на заможните слоеве на градското население, като се отличавал с фанатизъм и привидно строго изпълнение на религиозните предписания. 2. Прен. Лицемерен човек; лицемер. А аз не съм ни фарисей, ни йезуит, / нито играч на мелодрами — / не казвам „обичам“, когато не обичам, / и „не обичам“ — когато обичам. Багряна.
|