|
фелдфèбел м. (нем.). Воен. Остар. 1. Звание на най-горен подофицерски чин; старшина. 2. Военнослужащ с такова звание; старшина. Той пишеше за всичко: за началството, с което бе скаран, за офицерите, които държаха неговата страна, за фелдфебела, артелчика. Л. Стоянов. Мичкин бе артилерийски фелдфебел от Първата световна война. Дим. Димов.
|