фèникс, мн. няма, м. (гр.). Книж. Според гръцката митология — птица, която изгаря, като остарее, и после отново се ражда от собствената си пепел. Ту запален като слънце над безбрежията грея; / ту умирам като феникс — и възкръсвам, и живея — / сам горение и слънце, и стихиен океан. Хр. Ясенов. || Обр. Цял живот чаках — над купа на изпепелените сънища, / роден от пламъка, / да излитне огненият феникс на любовта. Багряна.
|