Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ф
фа
фе
фи
фл
фо
фр
фу
фъ
фю
фиаско
фиат
фиба
фибра
фибрин
фибула
фибър
фигаро
фигура
фигурален
фигуралност
фигурант
фигурантка
фигуративен
фигуративно
фигуративност
фигурирам
фигуриране
фиданка
фиде
фидеизъм
фидеист
фиев
физик
физика
физиолог
физиологичен
физиологически
физиологично
физиология
физиономист
физиономистка
физиономия
физиотерапия
физичен
физически
физичка
физкултура
физкултурен
физкултурник
физкултурничка
физхармоника
фий
фикс
фиксаж
фиксирам
фиксиране
фиктивен
фиктивно
фикус
фикция
филантроп
филантропия
филателист
филателия
филджан
филе
филиал
филигран
филигранен
филиз
филизене
филизя
филипика
филистер
филистерски
филистерство
филия
филм
филмирам
филмиране
филмов
филоксера
филоксерен
филолог
филологичен
филологически
филология
филоложка
филоложки
филон
философ
философия
философка
философски
философствам
философстване
филтрирам
филтриране
филтър
филтърен
филхармоничен
филхармония
филц
филцов
фин
финал
финален
финанси
финансирам
финансиране
финансист
финансов
финансово
финес
фини
финикиец
финикийка
финикийски
фиников
финиш
финландец
финландка
финландски
фински
финтифлюшка
фиорд
фира
фирма
фирмописец
фиск
фискален
фистан
фистанлък
фистула
фит
фитария
фитил
фитилце
фитка
фитне
фитопатология
фитотерапия
фичкам
фичкане
фиш
фишек

фѝгура ж. (лат.). 1. Очертание на нещо, външен вид, изглед на предмет; образ. Фигурите на лехите не се познаваха, заличени от зимата. Йовков. Чимширите и кипарисите тъмнееха с наситената си зеленина, а из цветните фигури между тях грееха бели и яркочервени хризантеми. Дим. Ангелов. Днес при игра на шах той все губеше и накрая остана само с две фигури. 2. Изображение на различни предмети в книга, тъкан, бродерия, плетиво и др. По опънатото бяло платно тя везеше сложни шарки и плетеници Те поразяваха със своята сложност и дълбока планомерност, нямаше нито една излишна чертица или фигура. Дим. Талев. Отвори раклата с обкования в жълта тенекия капак, изписан с разноцветни фигури. Ем. Коралов. Виж фигура втора на страница десета. 2. В геометрията — част от плоскост, заградена със затворена линия, или съвкупност от определено разположени точки, линии, повърхнини и тела. 4. Описване на някакво движение, момент при танц, пързаляне, фехтовка, полет във въздуха и под. После танцът приемаше безбройни още фигури. Вазов. Самолетът описваше във въздуха най-сложни фигури. 5. Очертание на външните форми на тялото на човек; телосложение, тяло. Нещо кораво и властно имаше в цялата му фигура. Йовков. Фигурите на войниците се мяркаха призрачно в утринната мъглица. П. Вежинов. Вратата се отвори и на прага ѝ се показа едрата фигура на Динко. Дим. Димов. || Човек, който поради тъмнина, далечина и др. не може да бъде ясно наблюдаван. Внезапно на ляво в сянката между дънерите очите му забелязаха, че мърдат някакви фигури. Вазов. Тъкмо в този миг в дъното на салона се мярна една фигура. Ст. Дичев. След малко забелязах, че оттам към мене бързо изтича една тъмна фигура и додето се опомня, на две крачки пред мене застана — жена. Г. Райчев. 6. В скулптурата и живописта — изображение на човек или животно. Точно срещу зданието има малка, старинна къща с изглед на миниатюрен замък със скулптурни фигури под покрива. П. Вежинов. 7. Прен. Човек, като носител на някакви особени качества; образ. Най-светлата фигура в македонското национално освободително движение е Гоце Делчев. || Прен. Образ на герой в литературата. Писателката не се е ограничила само с едно оживяване на бледните фигури от легендата и с поетично разправяне на събитието. П. П. Славейков. Централна фигура в романа „Под игото“ е Иван Краличът. 8. Прен. Литер. Стилистичен похват за усилване на изразителността на речта. Риторична фигура. Поетическа фигура. 9. Спец. Подравнена по определени размери купчина пясък, чакъл, дърва и др. Наглеждаше дали се поставят правилно фигурите, с които отмерваха на кубици готовите дърва. Йовков. Тъкачев се покачи на една чакълова фигура над канавката и се загледа към водениците. Г. Караславов. □ Етимологична фигура (литер.) — съчетание от две думи, които имат еднакъв корен, напр. град градя, роса роси, виком вика, бой ще се бием.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.