|
физионòмия ж. (гр.). 1. Лице, черти на лицето. Тия гости обаче не бяха българи, това се познаваше по физиономиите им и по чуждото произношение в българския им говор. Вазов. || Израз на лицето. В първия момент му идеше да се разкикоти, но той с голямо усилие се удържа, като изобрази една сериозна, съсредоточена физиономия. Ал. Константинов. Направи учудена физиономия. 2. Прен. Индивидуален облик, отличителни черти на нещо. Новите постройки придадоха на града съвсем друга физиономия.
|