|
физѝчески, -а, -о, прил. 1. Който е свързан с изучаваните от физиката процеси и явления. Разширяването и свиването на телата е физическо явление. Физически закон. Физически свойства на телата. || Който се отнася до физиката като наука. Физически институт. Физическа лаборатория. Физически опит. 2. Който се отнася до тялото на човек; телесен. Тя почувствува усещане за физическо здраве и душевен мир. Дим. Димов. Физически недъг. || Който може да се почувства, усети с тялото. При нравствените страдания притуряха се и физически. Вазов. Евгений не беше преживявал никакви физически страдания и болки. Дим. Ангелов. 3. Който е свързан с живота на живите същества. Населението бе подложено на терор и физическо изтребление. Физическо самоубийство. 4. Който е свързан с мускулна, телесна сила или дейност. Колко хубаво нещо е да върши човек физическа работа, да разкършва своите мускули! Влайков. Явно беше, че у тоя човек голямата физическа сила е съединена и с голяма смелост. Йовков. Физически труд. Физически упражнения. Физически работник. 5. Който е свързан с полови отношения. Физическа близост. □ Физическа география (геогр.) — дял от географията, в който се изучава земната повърхност и процесите и явленията в твърдата, водна и въздушна обвивка на земното кълбо. Физическо възпитание — развиване на мускулите на тялото; физкултура. Физическо лице (юрид.) — човешката личност като правен субект.
|