филосòфски, -а, -о, прил. 1. Който се отнася до философия и до философ (в 1 знач.). Философски идеализъм. Философски въпрос. 2. Прен. Разг. Който е присъщ на философ (във 2 знач.); мъдър, разумен, трезв. В душата му се разливаше някакво философско спокойствие, което го освобождаваше от тягостното усещане, че с идването на старостта му фирмата щеше да се разпадне. Дим. Димов. 3. Разг. Който съдържа много мъдрост и дълбочина; мъдър, сериозен. От устата му мед течеше, всекиго разплакваше с умните си и философски думи. Цани Гинчев. □ Философски камък (истор.) — според схващанията на алхимиците: чудотворен камък, който може да превръща всеки метал в злато и да лекува всякакви болести.
филосòфски. Нареч. от прил. философски; мъдро, разумно, трезво. Дако погледна на събитието философски: нито се натъжи, нито се зарадва. Г. Райчев. Смъртта е за хората. Погледни философски на нещата и се примири. М. Грубешлиева.
|