|
фитѝл м. (араб.). 1. Памучна лента или усукана памучна връв в газена лампа, свещ, кандило и др., която се пали и свети, като пропуска равномерно горящото вещество. Султана пристъпи да оправи фитила на светилника с малки железни щипци. Дим. Талев. Всички бяха заспали. Смъкнатият фитил на лампата беше опушил шишето. Ем. Станев. Тя поправи фитила на кандилото и наля от една стъкленица елей. Ст. Загорчинов. || Прен. Разг. Обикн. в съчет. на фитили — сплъстени, невчесани кичури коса. Изпод забрадката ѝ падат на челото и от страните чорлави фитили от сплъстени, побелели коси. Вазов. Изпод калпака му се подаваше, на фитили на фитили, дълга коса. Йовков. 2. Специална, бързо горяща връв за запалване на взрив. Намериха и черешовите топове, никому не бе дошло на ума да им запали фитила. Вазов. Една ръчна бомба с горящ фитил се търкулна до Морозов. К. Ламбрев. 3. Остар. Усукана лента от марля или др. подобна материя, поставена в рана, за да изтегля гной. И старец някой от далечно село дохожда да го лекува, и ходжата викаха, та му тури фитили — нищо не помага. Влайков. □ Пускам фитили (разг.) — подстрекавам, подбуждам.
|