|
фишèк, мн. -ци, м. (тур.). 1. Остар. Първобитно приготвен патрон за пушка, обикн. от хартия във вид на тръбичка, която се пълни с барут и куршум или сачми. Големият двор на тая джелепска къща беше пълен с жени, които лееха куршуми и виеха книжни фишеци. З. Стоянов. || Разг. Гилза. 2. Прен. Разг. Известно количество еднакво големи монети, наредени една до друга и увити с хартия.
|