|
фланг, флàнгът, флàнга, мн. флàнгове, флàнга (сл. ч.), м. (фр.). Странична част, крило на боен ред или на бойно разположение. Привечер противникът започна да се изтегля назад. От левия фланг хора от съседния полк вече навлизаха в турските позиции. Л. Стоянов. Двете леки картечници, които имаше отредът, бяха поставени на двата фланга — източния и западния. Дим. Ангелов.
|