|
флегматѝчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е бавен, муден в движенията си и винаги спокоен, невъзмутим; неподвижен, тромав. Обикновено флегматичен, учителят пламваше щом заговореше за Русия. Вазов. Войвода изглеждаше пак така безучастен, флегматичен и ленив, както всякога. Йовков. Новият владишки наместник изглеждаше сдържан, благовъзпитан и търпелив човек Той винаги беше спокоен, дори флегматичен. Дим. Талев. 2. Който изразява крайно спокойствие и невъзмутимост. Лампата осветляваше едната половина на Стаменковото дебело, власато, флегматично лице. Вазов.
|