Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ф
фа
фе
фи
фл
фо
фр
фу
фъ
фю
флавивирус
флаг
флайтокс
флакон
фламандец
фламандски
фламинго
фланг
флангов
флангово
фланела
фланелен
фланелка
флаута
флашмоб
флебит
флегма
флегматик
флегматичен
флегматически
флегматично
флегматичност
флейта
флейтист
флейтистка
флексивен
флексивност
флексия
флигел
флигорна
флигорнист
флирт
флиртувам
флиртуване
флокс
флора
флорин
флот
флота
флотационен
флотация
флотилия
флотски
флуид
флуор
флуоресценция
флуоресцирам
флуоресциране
флуорид
фльонга
флюска

флирт, флѝртът, флѝрта, мн. флѝртове, флѝрта (сл. ч.), м. (англ.). Любовно задяване; ухажване, кокетиране. Касиерът и счетоводителят бяха влезли в стаята на машинописката и се състезаваха пред нея в духовитост Влизането на Борис прекъсна флирта им и ги накара да млъкнат. Дим. Димов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.