|
фòкус1 м. (лат.). 1. Физ. Точка, в която се събират сноп пречупени през изпъкнала леща или отразени във вдлъбнато огледало светлинни или топлинни лъчи. 2. Точка, в която се вижда най-ясен образ във фотографски апарат, микроскоп, бинокъл или др. вид зрителна тръба. Фотографът се спуща към апарата си, мушва главата си под черната завеска на матовото стъкло и нагласява обектива на фокус. Св. Минков. Тя въртеше винта на микроскопа, нагласяваше го на фокус. А. Гуляшки. Постави го (бинокъла) на очите си, нагласи по указание на германеца фокуса и изведнъж, като по чудо, планината дойде под носа му. Ив. Хаджимарчев. 3. Прен. Център, в който се съсредоточава нещо. Желанията, стремленията, надеждите на всички тогава се сливаха в един фокус. Вазов.
фòкус2 м. (лат.). 1. Ловка игра с предмети, основана на хитрост и бързина в движенията, която оставя впечатление у зрителя, че се върши нещо необикновено, свръхестествено. Понякога напълваше устата си с газ и като я духаше навън на ситни капчици, запалваше я с клечка кибрит и из устата му захващаше да излиза пламък като из устата на ламя. Но тоя фокус той отдавна вече не беше го правил. Йовков. 2. Прен. Неодобр. Хитро скроена измама; машинация. Влезе и се наведе право над болния. — Нищо му няма — каза тя. — Фокуси. Познавам го от двайсет и пет години. Л. Стоянов.
|