|
фон, фòнът, фòна, мн. фòнове, фòна (сл. ч.), м. (фр.). 1. Основен цвят, върху който е написано или нарисувано нещо. Лозунгът бе написан с бели букви на тъмночервен фон. 2. Заден план на изглед или картина. Силуетите на къщите стърчаха безмълвно върху фона на звездното небе. Дим. Димов. Грижлива и тънка работа личеше и в тая икона. Образът и ръцете, дрехите и фонът — всичко до най-малките подробности беше изпълнено точно и внимателно. Йовков. 3. Прен. Среда, обстановка, в която става нещо, развива се някакво събитие, действие (обикн. в литературно произведение). Природата на Унгария — това е всякогашният фон на песните, в които Петьофи изобразява унгарския живот. П. П. Славейков.
|