|
фòрмен, -а, -о, прил. 1. Униформен. Найден, гологлав, облечен с палтото, което скриваше формените му дрехи на турски капитан, гледаше като човек зашеметен. Вазов. Съзираме, че вътре има и други пътници: две момичета, които си приличат, едното по-едро, във вехто избеляло манто, другото в синя формена рокля на гимназистка. К. Константинов. 2. Прен. Разг. Истински, същински. По улиците строели барикади, ставали формени сражения с полицията и с казашките части. Г. Караславов. Формен грабеж. Формен глупак.
|