форт1, фòртът, фòрта, мн. фòртове, фòрта (сл. ч.), м. (фр.). Отделно укрепление на крепост, неголяма крепост. Гърмежите ту замлъкваха, ту наново се подемаха. Но внезапно тревогата беше настъпила по фортовете. Йовков. Макар и отдалеч, той различаваше кривите бойници, зеленото знаме над главния форт. Ст. Дичев.
форт2, фòртът, фòрта, мн. фòртове, фòрта (сл. ч.), м. (фр.). Твърда заоблена част на задния край на обувка при петата. Фортовете на тези обувки са високи и убиват.
|