фотогрàфия ж. (гр.). 1. Само ед. Получаване образи на предмети върху чувствителна към светлината плака или лента чрез особен оптически апарат и пренасяне на тези образи чрез химическо въздействие върху специална хартия. Фотографията е открита през миналия век. 2. Отпечатък, получен по такъв начин; снимка, портрет. Йосиф беше намерил между книжата на масата една малка фотография на Нона и я гледаше. Йовков. 3. Разг. Ателие, където се приготвят снимки.
|