|
фрàза ж. (гр.). 1. Завършен словесен израз на някаква мисъл; изречение. Той нетърпеливо поглеждаше към портата, като разменяше къси фрази с Марковица. Вазов. Той престана да бълнува, вече произнасяше не цели фрази, а отделни думи. Л. Стоянов. Тая тишина позволяваше да се чува говорът в дюкяна. Аз вече ясно долавях откъслеци от фрази. Ст. Чилингиров. || Обикн. мн. Неодобр. Ефектни, но празни, нереални по съдържание изрази. Тоя жизнерадостен момък имаше голяма слабост към ефектните фрази и всякога щедро си служеше с най-хиперболични образи. Йовков. Обещанията им не бяха само фрази, те се превърнаха в дело. 2. Муз. Относително завършена част от музикална тема. След малко оттам се чува подсвирване, като че някакъв флейтист изсвирва красива музикална фраза. Ем. Станев.
|