|
фрак, фрàкът, фрàка, мн. фрàкове, фрàка (сл. ч.), м. (фр.). Салонна горна мъжка дреха, обикн. черна, къса отпред, а отзад дълга и с разрез в долната част. Вратата се отвори и на горното стъпало на стълбата ги дочака лакей във фрак и с бели ръкавици. Вазов.
|