франт, фрàнтът, фрàнта, мн. фрàнтове, фрàнта (сл. ч.), м. (чеш.). Разг. Човек, който обръща голямо, прекалено внимание на външността си и обича да се облича добре; конте. Той стоеше прав, същински франт между всички, с най-бели навои и с най-гъсти върви, с намокрена коса, гладко причесана на път. Йовков.
|