|
фу̀квам, -аш, несв.; фу̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Втурвам се в бяг; хуквам. Бързобегунекът фукна като стрела нататък. Вазов. Гледам, нашият трен потегли. Бре! Килимчето ми! Та като фукна подир него, па бяг, па тичане — остави се! Ал. Константинов.
|